Луната във ведическата астрология: показател за психо - емоционалната ни природа

Луната във ведическата астрология е сигнификатор на ума (да не се бърка с интелекта, за който съдим по Меркурий ). Умът е в плен на сетивата, вечно търсещ нови впечатления, непостоянен, такава е и Луната, преминаваща през различните си фази.
Умът е неразривно свързан с душевния ни покой, затова има и словосъчетания като "спокоен ум", "напрегнат ум", "умствени разстройства".
Медитацията е именно техника за успокояване и релаксиране на ума.

За да добиете представа за психо - емоционалната природа на даден индивид, за неговият вътрешен, подсъзнателен свят, разгледайте хороскопа му с оглед на Луната. Тоест - използвайте Луната за асцендент и вижте, в кои домове попадат останалите планети. Обърнете специално внимание на Раху и Кету, тъй като те представляват подсъзнателни импулси въздействащи върху личността. Планети разположени в зловредните домове - 6-ти, 8-ми и 12-ти (спрямо Луната ) са изключително проблематични, защото създават напрежение на едно неуловимо вътрешно равнище. Съответно, бенефици в 4-ти, 5-ти и 9-ти домове действат благотворно.
Слънцето е показател за това, до каква степен са асимилирани психичните процеси и дали са осъзнати от съответния индивид.

Асо пентакли като символ

"Първичната материя е началото на опуса. В края му стои лапис, което е латинската дума за "камък". И отново, ние не знаем какво всъщност представлява този камък, който алхимията толкова цени. Понякога наричат този лапис злато, но алхимичните текстове винаги са заявявали, че тяхното злато не е обикновено злато. Загадъчният лапис, който алхимикът се опитва да освободи от объркващата матрица на прима материя, бива приравняван към всякакви необикновени неща. Понякога го наричат "философски камък", друг път "градина на философите", понякога роза или цъфнал лотос, понякога диамант. Приравняван е с Христос, с еднорога и със странното изображение на коронясания хермафродит. Сред всички тези разнообразни образи на камъка единствената нишка е, че е нещо свещено, което трябва да бъде извлечено от основната материя, съставляваща началото на работата. Така че, доколкото мога да разбера психологически този камък, смятам, че е свързан с усещане за индивидуалната есенция, която Юнг нарича "Аз". Тя е едновременно индивидуалност и божество, чувство за уникална съдба и смисъл в живота. На религиозен език това е вътрешният бог, духът на индивида.
                      .....
В поемата "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах Граалът не е чаша, а камък. Стихотворението на Фон Ешенбах е първото изтъкване на този мит в западната литература; по-познатите романси на Кретиен дьо Троа идват по-късно, а граалът е християнизиран в чашата, от която Христос е пил на Тайната вечеря. Но отначало Граалът е бил камък и много от мотивите му се откриват в алхимичните текстове. Търсенето на Граала е вътрешно търсене, метафора, паралелна на алхимичния опус; а камъкът е собствената същност на човека, която според алхимията не може да бъде безболезнено открита на красиви места, а само в торището на първичната материя."

                   Лиз Грийн - "Динамиките на подсъзнанието"

Синтез на ведическия хороскоп

Отделните компоненти на хороскопа са като части от пъзел, изграждащи цялостната картина. На първо място е планетата със статус на атмакарака или сигнификатора на душата. Атма - душа, карака - сигнификатор. Това е планетата, изминала най-голямо разстояние в съответния знак към момента на раждане.
Асцендентът и управителят на асцендента са показателни за характера, егото, жизнеността и пътят, който ще извърви натива през настоящата инкарнация.
Луната е съзнанието / ума с прилежащите му сетива. Съзнанието е подобно на инструмент, с който душата си служи в материалния свят.
Слънцето, метафорично е целта на пътуването - просветлението, реализацията на нашето Божествено Аз.
Сатурн разкрива неотработената карма, ненаучените уроци, с които предстои да се сблъскаме отново в това въплъщение.

Това е ядрото, основата, върху която е изграден целия хороскоп. Схематично може да се представи така:

Атмакарака /душа/ - Асцендент /его, път/ - Луна /ум, посредством който егото оперира в материалния свят/ - Слънце /просветление, освобождение/ - Сатурн /карма, която трябва да се отработи/

Слънцето като символ

"В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
 То в началото беше у Бога.
 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците."
                                                                     Евангелие на Йоан

"Тайнственият Дух-Слово твори всичко чрез Слънцето и никога не използва друг посредник."                            
                                                                    Хермес Трисмегист

"От всички творчески Сили Аз съм Творецът, от светилата - Слънцето; Сред думите Аз съм Ом.."
                                                                                               Бхагават Гита

"Слънцето е най-прякото физическо проявление на Ом, което можем да познаем, защото то наистина е материализирано Ом."
                                                                   мъдрецът Кабир

Слънцето е най-пряката еманация на Бог, поне що се отнася до нашата Слънчева система. Разгръщайки качествата и характеристиките на рожденото Слънце, ние се доближаваме до Създателя. Индийците биха го нарекли просветление, психолозите - процес на индивидуация, алхимиците - търсене на философският камък; всичко това е пътуване към себе си, към истинското ни Божествено Аз.